Цяла нощ по мрачното небе искряха ситни звезди като трохи.Хладната привечер правеше изпарения чиито форми пълзяха из долината и давеха короните на дърветата и храстите.Утрото настъпи бавно, сивкаво, намръщено и тъжно.Слънцето постепенно проби оловните облаци, разпръсна огнените си лъчи и покри с рубинен отблясък небето.Нейде в далечината равнината се събуждаше, потънала в есенна сладост, забулена в утринна мъгла.
След като пелената се разкъса се появиха меките и пастелни цветове.Като мозайка от багри се редяха пожълтели от сушата поляни, разоран чернозем, каменно- сиви хълмове, а отгоре небето бе покрило като тепсия безкрайността.На места из гънките на равнината чертаеха зелени силуети дървета, като пръснати зелени перли.Най-весело посрещнаха деня кафявите врабчета, които чирикаха и оправяха разрошената си перушина.Гълъбите пригласяха от високо, радвайки се на топлия есенен ден.По поляните високите алантоси протягаха лениво клони с листа гребени, а сред тях се подаваха на гроздове изсъхнали цветове, като огромни обеци.Сините цветове на цикорията се отваряха като детски очи отразили небето.Слънчевите лъчи превръщаха росните капки в цветни отблясъци.А неуморните паяци са изтъкали чадърчета от паяжина,по които водните перли тежаха на изсъхналите треви.Лимонено- жълтите листа на чинара криеха таралежови кошнички пълни с кестени.Утихналата гора току се пробуждаше от унеса със закачливото тупкане на някой плод.Златно кафяви брези ръсеха ситен прах, а по белите им стволове бързаха работливи мравки.Зелените ели най- безразлично очакваха всеки сезон, защото премяната им е все същата.Красотата на есента се крие в тишината и богатството на цветове.Хладното и време те отпуска, за да преоткриеш магията на природата и почувстваш топлината на душата си.