автор: Alisa

Сутрин, в полуздрач
приспивам утешително съня си.
И му обещавам
(рядко давам обещания на някого),
че след ден ще се завърна същата.
Той ще спи, ще ме сънува
и ще вярва,
че онази сянка дето ме съпътства
е поредната измислица за слънце.
Че отиде ли си слънцето със залеза
ще си тръгнат всичките илюзии
и останала без тях – ще се завърна,
за да му разкажа нова приказка.
Той ще ме прегръща, ще е влюбен
може и да не е в мен, а в думите.
Ще го утеша, че пеперудите
всъщност са конвертируеми,
че е преходен сезонът на топенето,
че една сълза не е потоп. А другото
е въпрос на светлина и сенки.