автор: zaltia

Квакам скачам, и се смея от брега,
големи са очите ми, голяма е и моята уста.
Плувам бързо, а мушиците са моята храна,
щъркът щом усетя, бързам да се потопя...

най- добре във мътната, в дълбоката вода,
че за него, аз пък съм любимата храна.
И тъй, познахте ли ме вече вий деца...
или да ви подскажа, какъв ми е цвета?

Най- зелената съм аз деца, ЖАБА на света.