автор: Ray

Отново пустотата на септември.
Превръщам се в хралупата на мечка.
И зимният ми сън е три пъти морето.
Когато си далече...

Когато си далече, се заключвам.
И имам само мисли –
                   равни есенни дървета.
Щом и последното листо окапе,
в хралупата нахлува Антарктида.

За толкова полярна белота
дори и ти не си мечтал, когато се завръщаш.
Но айсбергите самота се сгромолясват,
когато се завръщаш...
                   Обръщат континенти.

Хастарът ми
и слънцето в прегръдката ти
се обичат.