автор: KBoianov

Лунна Сянка

Имало едно време,когато войните дунеданци се били за Средната земя и злото било по-ужасно отколкото сетне.
Човеците нямали големи градове и живяли в хармония с природата.
Тъй в земите на нашето племе пристигнала малка група дунеданци,които носели свой ранен събрат.
Те продължили пътя си и оставили ранения в селото.
Нашите жени се опитали да го излекуват, но без успех.
Тъй шаманът на племето решил да поставят война под целебните брези на елфите и започнал да се моли.
Внезапно той съгледал красива девойка-елф между клоните.
Тя взела тялото на дунеданеца и изчезнала в зелената тайнственост.
Името й било Лунна Сянка.
Тя излекувала човека с билки и магични напеви.
Изминала седмица,докато стигнат елфическата столица Ривендел.
Никой не знае какво си говорили, какво яли, но те се влюбили.
Старият закон на елфите бил жесток- човек и елф не бива да смесват кръвта си.
Но вече било сторено- Лунна Сянка носела в утробата си човек-елф.
Висшите елфи се събрали на площада, приспали дунеданеца и го пренесли далече в други земи.
Щом Лунна Сянка разбрала какво са сторили, тя извикала и плачейки побегнала към другото поселище на елфите Целондим.
Но пътя бил труден и тя родила бебето в земите на нашето племе.
Тъй кръвта на елфи и хора се смесила и момче-полуелф живяло в нашето село.
Името му било Сребролист.

Детството на Сребролист

В отминали времена в нашето племе живяло момче със сребърна коса. Ето защо го нарекли Сребролист.
То живяло в малка колиба на края на селото със своята майка-елфида.
Децата на племето не го приемали като чудовище, даже бил водач в игрите им.
Всички го обичали, заради веселия му нрав и добро сърце.
Майката на Сребролист го научила на вълшебни песни и елфическите тайни на природата.
Момчето-елф не я питало защо са прокудени.
В племето ни има традиция 12-годишните момчета да отиват сами на лов в гората, за да станат ловци.
Когато Сребролист приготвял лъка си, Лунна Сянка му дала сребърния си елфически амулет и го благословила. Сърцето й било изпълнено с печал, защото тя видяла бъдещето.
За Сребролист не било проблем с елфическия си усет да уцели елен.
Но когато се върнал у дома, той съгледал на площада цялото племе с натъжени лица.
Майка му лежала, убита от елфическа стрела.
Тъй прокобата от враждата на Феаноровите синове била сторена отново...


Среща с магьосник

Били времената след Войната на гнева. Средната земя се самоизлекувала. Тя била като ново парче пергамент- дори Валарите не написали още бъдещето й. Нямало следи от зли същества.
Но семената на злото все още съществували в сърцата, даже и в елфическите.
Сребролист се заклел да намери убиеца на майка си. Следите не водели нито към елфическия град Целондим, нито към този на джуджетата- Ноглонд.
Но видение от амулета на майка му го водело през земите на хобитите, мостът Брандивин и земите на Брий.
Младият ловец спрял в покрайнините на Старата гора.
Той бил тъй изморен, че заспал, без да усети вълците.
Сребролист сънувал майка си, която му пеела...
Внезапно тъмна сянка разтърсила грубо раменете му и го събудила.
- Искаш ли да станеш вечеря на вълците?- казал млад мъж с тояга в ръцете.
Сребролист подскочил и ударил вълка, хванал го за левия крак.
Гръб в гръб, те отблъснали глутницата. Накрая вълците надали вой и изчезнали.
- Хиляди елфически пеперуди! Кой си ти?- рекъл задъхан Сребролист.
Той гледал с благодарност младия мъж с червена роба, черна брада и жезъл.
Странникът промърморил няколко думи и лагерния огън се разпалил.
- Магьосник ли си?
- Хммм....магьосник. И какво ако съм?- казал мъжът предпазливо.
Сребролист приготвил вечеря и скоро след това му разказал историята си.
- Отмъщение? Не мисля, че майка ти би искала.- казал магът и запушил с лулата си.- Но нека да видя амулета й.
Той поставил сребърния амулет в лявата си ръка, правейки кръгове с дясната около него.
Внезапно над главите им се появил прозрачен мехур и те видели в него изящните кули на елфически град.
- Ривендел...- промърморил той.- Столицата на елфите. Това е мястото, където майчината воля те води. И не за разплата, повярвай ми...
На сутринта всеки се приготвял да тръгне по пътя си.
- Накъде си тръгнал?- попитал Сребролист.
- Към земята на хобитите, за да ги проуча. Тези малки същества имат малки смели сърца, но понякога си пъхат носовете в неща, дето не са тяхна работа... Но първо имам среща с моя стар приятел Том Бомбадил. Имаме да си поговорим за билки, да пием ягодово вино...
Сребролист се поклонил и направил първите си стъпки към град Брий.
Но внезапно той се обърнал.
- Почакай! Не попитах за името ти..
Вълшебникът вече бил изчезнал между дърветата...

Вълчи капани

Беше зелен слънчев ден в Старата гора. Птиците пееха, капки роса блестяха по краищата на листата в различни цветове на дъгата. Стадо глигани закусваше сочни пролетни растения, без да забележи младия ловец.
Внезапно един вик прекъсна тихата и мирна картина.
- Помощ! По-мо-о-щ!
Сребролист извади камата си и побегна към посоката на виковете.
На следващата полянка той съгледа мрежа-капан, издигната на висока върба.
Той сряза въжетата, за да освободи пищящото отвътре създание.
За негова изненада това беше джудже...
- Тези малоумни хобити! Ще им извия вратовете!
- Хей, снижи гласа си на долу.- каза младия спасител.
- На долу? Бях твърде нагоре, наистина. Уловен във вълчия капан и тези мъници дори ми се смяха с техните ужасни пискливи гласчета.
Джуджето имаше посребрена броня от митрил и шлем. То направи поклон, за да се представи.
- Берил Каменен юмрук. Прости ми за гневните думи, но те си бяха на мястото, кълна се....
Бившият пленник на хобитите седна, облегнат на дървото и въздъхна.
Той пи от манерката и я върна на Сребролист.
- Джуджетата са в пещери, а ти какво дириш в гората?
- Смей ми се колкото щеш- събирам красиви цветя за годеницата ми Лорна.
- Гледай ти! И къде е сватбата?- усмихна се Сребролист.
- В град Брий. Знаеш ли „Скачащото пони”?
Младият ловец не отговори.
Капани. Колко ли капани трябваше да избегне? Вълчите капани в душата изглеждаха по- опасни. Кой беше убиеца на майка му? Бяха ли елфите символ на светлината или имаха тъмни последователи? Толкова много въпроси, толкова много стъпки до Брий...


Брий


Преди залез Берил и Сребролист пристигнаха в Брий. Градските врати все още бяха отворени.
Сребролист гледаше с учудване големите красиви бели къщи, магазини и работилници.
- Хей, ти забрави горските цветя за любимата си.- подкачи той джуджето.
- Дългоухо елфическо магаре!- намръщи се Берил.- Ти разбираш думите ми буквално! Виж!
Той извади от торбата си няколко къса антично сребро, бяло злато и скъпоценен камък берил.
- Е- какво виждаш?
- Камъни...красиви, наистина...- каза Сребролист внимателно.
- Каменен мозък! Това са материали за изработка на брошка-цвете за моята скъпа Лорна. Аз само трябваше да намеря и видя как изглежда цветето Мерилиф.
Те се разделиха до бижутерската работилница и се разбраха да се срещнат в „Скачащото пони” за вечеря.
В таверната беше претъпкано. Младият ловец седна на тезгяха и се огледа.
Той видя странник в стара избеляла роба. Качулката не можеше да скрие елфическите му уши. Приятел или враг? Сребролист реши да се премести на неговата маса.
- Нека светлината на Арда да те благослови!- каза странника и го покани да седне. Те отпиваха от халбите ейл и се гледаха през пушеците на лулите.
- Казвам се Ервин. Връщам се в Ривендел.- най-сетне каза елфът накратко.
След малко те откриха, че и двамата са полуелфи.
- Странна съдба имаш.- каза Ервин.- Пък аз живях безоблачно в Целондим, осиновен от едно бездетно елфическо семейство.
Те отидоха на втория етаж, където бяха стаите им, когато четири тъмни сенки ги нападнаха.
Сребролист нямаше време да извади камата си и падна в бесъзнание...
Когато се събуди, той бе в стаята си, огнището бе разпалено и осветяваше загрижените лица на елфа и джуджето.
- Трябва да благодариш, че фамилията ми е Каменен юмрук.- каза Берил гордо.- Тези елфи- страхливци избягаха като плъхове, когато ме видяха.
Ервин направи ароматен чай на всички.След това им показа една стрела.
Сребролист извика от изненада. Тя имаше същите пера като онази, убила майка му.
- Тъмни елфи.- промърмори Берил.- Лоша поличба...
Младият ловец потрепери. Пламъците от огъня правеха странни сенки по стените.
Но той беше с новите си приятели. Бъдещето бе оше в умовете на Валарите. И той знаеше- след тъмнината винаги идва утрото на надеждата- свежо като роса и зелено като живота- безсмъртен дори след пепелищата...

Сънища и реалност

Сънища и видения....Какво е сънят? ...Какво е видение? Минала, настояща или бъдеща реалност? Колко реалности? Колко несбъднати реалности в сънищата на Валарите?
- Носителят на кралския амулет е още жив.- каза една сянка на другата.
- Глупаци! Той не трябва да види Ривендел!
Сребролист усети една тъмна ръка, която сграбчва сърцето му и се събуди със стон.
Часовникът на кметството отмери началото на деня.
Без да почука, Ервин влезе в стаята и му помогна да си пригови багажа.
- Имаме среща с Берил край къщата на годеницата му.- рече той.
Бе обикновено утро на улиците на Брий. Продавачите отваряха магазините си, калфите пренасяха материали за работилниците, слуги се суетяха по дела на господарите си и пр.
Сребролист и Ервин спряха близо до красива къща на площада с фонтана на Глиганите. Берил и годеницата му Лорна бяха на стълбищата на къщата.
- Какво е това?- тъкмо казваше Лорна, отваряйки подаръка.- Цветето Мерилиф?
- Да, то е според легендата една от деветте жени на ентите-символ на красота и обич.
- Ах!...И какво има вътре? Берил....това си ти!- и те се прегърнаха и целунаха.
Сребролист се покашля, за да отблежи присъствието им.
Джуджето се обърна с почервеняло лице и им кимна.
След малко Лорна се появи отново с пакет в ръцете си.
- Това е брадвата на дядо ми. Нека тя ти помогне в премеждията!
Берил отвори пакета и остана без дъх. Беше брадва, обкована с антично сребро и направена от джуджешко желязо. Острието бе заточено с джуджешка магия!
Той се обърна да благодари на Лорна, но тя вече се бе прибрала...
Трябваше да наемат коне до следващата точка на пътешествието- Прокълнатия хан в Пустите земи.
Понито на Берил бе много диво. То се изправяше на задните си крака, не позволявайки на ездача да се качи.
- Стотици гоблини! Кълна се в брадата на Торин, че ще те науча...
Най- накрая джуджето даде на вироглавото добиче морков и те се приеха един друг.
Зеленият път минаваше покрай блатата Марш и те трябваше да се бият с комарите и да слушат крясъците на влечугите.
Прокълнатият хан съвсем не изглеждаше прокълнат на обяд. Те си купиха храна и направиха лагер в поляните в подножието на Уедъртопските възвишения.
От време на време те чуваха вълчи вой в далечината и решиха да поставят стража.
Сребролист легна близо до огъня и се опита да заспи, броейки звездите.
Видението дойде без предупреждение в съня му. Той видя елфическия крал сред последователите му. Сребролист му окачи майчиния си амулет и всички коленичиха. Той се опита да види лицето на краля и видя това на ...Ервин!?
- Събуди се! Гоблини!- Ервин го разтърси за рамената. Берил вече се биеше с новата си брадва, крещейки за коварството на гоблините.
Те извадиха камите си и се включиха в битката. Внезапно видяха мъж в червена роба и жезъл, помагащ им в сражението. Сребролист разпозна в него младия магьосник, който бе срещнал в гората.
Атаката бе бърза, жестока и кратка. Гоблините се разбягаха с ужасни викове.
Ервин се опита да скрие хубавия си кинжал, на който имаше герб.
- Ти ли си?- прошепна мага на ухото на Ервин.
- Не е още дошло времето.- започна елфът- И кой си ти?
- Името ми е Гандалф Зеления. Изпратен съм от Съвета на белите магове да ви пазя...

Младият елфически принц

Гандалф Зеления взе чантата си и поведе дружината си по стар, едва забележим път.
- Къде отиваме?- попита Сребролист.
- Към Ост Гурут.- отвърна Берил- знаеш ли значението на това име?
- На синдарски то е „Град на смъртта”- каза Ервин без удоволствие.
Сребролист потрепери. Във въобръжението му той вече виждаше ходещи мъртъвци. За негово облекчение не беше истина. След час те видяха руините на градските кули. Беше последният бастион на хората на изток, защитаван от силна армия. Те се опитваха да възстановят каменните кули, правеха оръжия и други сечива, за да оцелеят в тази изоставена от Валарите земя.
На градския площад те видяха бард, пеещ балада за Войната на Гнева.
“…и вълните на орките не пречупиха волята на мъжете, не счупиха бронята на вярата им. Те разрушиха стените с диви крясъци. Но всяка улица, всяка къща и ъгъл бяха места на тяхната смърт.И градът бе наречен „Град на Смъртта” за злите нашественици...”
- Имам работа тук.- каза Гандалф, сочейки единствената непокътната кула.
Той се заизкачва по витите стълби, докато другарите му купуваха провизии за дългия път.
На върха имаше малка стая с огнище, където се бе разположил удобно друг магьосник с кестенява коса, пишещ някакви папируси.
- Радагаст, приятелю мой! Колко месеци не сме се виждали!- каза Гандалф и го прегърна.
- Откак завършихме магическата школа. И мина вече година.- отвърна Радагаст с малко укор и тъга.
- Пристигнах с приятели.- рече Гандалф.- Младият принц и ...приносителят на кралския амулет...
- Какво?- Радагаст изпусна перото си.- Те не бива да се познават, преди да е дошло времето.
- И те не се познават....съвсем.- Гандалф се опита да охлади ситуацията.
Радагаст изписка като орел и след малко голям орел се появи на бойницата. Трябваше да изпратят новините на Белия съвет....
След като отпочинаха, пътешествениците продължиха през поляните, където глигани пасяха мирно. Те видяха голям стар мост.
- Това е „Последният мост”- обясни Гандалф- Направен е някога от дунеданците, последния човешки мост преди дивата земя...
- Надявам се, че няма да си мокрим краката, като няма мостове.- изпъшка Берил.
- Не ме гледай- не зная.- рече Ервин- Отгледан съм в Целондим. Но съм чувал, че има красиви водопади в Ривендел....
Те пристигнаха в Земята на тролите, но не видяха троли. Имаше големи дървета и всичко бе зелено, за разлика от жълтото на Пустите земи.
Ервин се усмихна и започна да пее старинна песен на синдарски. Гандалф започна да му приглася.
Някъде в далечината те чуха ръмжене. Ервин и Сребролист приготвиха лъковете си, Берил извади брадвата си.
- Внимавайте! Мечки!- извика Гандалф и запрати огнено кълбо от жезъла си към дърветата.
Те бягаха по криволичещата нагоре пътечка, когато голяма мечка им препречи пътя, изправена на два крака.
Без да се колебае, Берил като мълния отряза лапата на звяра. Той се приготви за втори удар, когато няколко стрели отгоре повалиха звяра.
- Тук! Елате горе!- те чуха гласовете на елфите.- Добре дошъл в Торенхад, принце!
Елфите посрещнаха дружината с поклони. Берил и Сребролист гледаха Ервин с изненада.
- Добре, не мога повече да крия тайната си.- въздъхна Ервин.- Аз съм принц Елронд и трябва да спасим Ривендел от тъмните елфи...

Тайни и лъжи

Сребролист не знаеше, че историята на майка му не е единствено любовната история с дунеданския войн. В нощта, когато Лунна сянка бе разделена от съпруга си, тя видя нещо, което не бе за нейните очи.
При олтара-фонтан на Светлината се бяха събрали няколко елфиди и висшата елфическа жрица Еона. Те направиха кръг и създадоха магия, покваряваща Фонтана на Светлината, превръщайки се в тъмни елфи.
- Най-накрая! Кръвта на елфите трябва да е чиста! Полуелфите трябва да бъдат изтребени! Ние ще накажем хората за делата им! Дайте ми кралския амулет!
Лунна сянка тихо изчезнала между палатите, за да предупреди краля.Но била закъсняла. Кралят бил убит и Лунна сянка само можела да вземе амулета и да побегне.
Тъй злата Еона не можела да вземе трона и омагьоса всички елфи на своя страна.
Фонтанът на Мъдростта не бил покварен и всяка вечер там греели думите на пророчество:
“ Когато Приносителят на кралския амулет
намери истинския крал,
фонтана на Светлината ще се пречисти
и Дървото на живота ще разцъфне отново...”

* * *
Всички се събраха около огъня, за да видят младия принц и дори да го докоснат.
- Ривендел е строго охранявана столица. Фронталната атака би взела много жертви.- каза главатарят на Торенхад.
- Сърцето ми е ватежало от скръб.- брат срещу брата, елфическа кръв и от двете страни проляна...- рече Елронд.
- Нека не сърцата, а оръжията ни да говорят!- извика Берил.
- Пророчеството е много ясно.- каза Гандалф Зеления тихо.- Приносителят на кралския амулет трябва да достигне Фонтана на Светлината и избере истинския крал, за да пречисти олтара и самите елфи.
- И какво? Да влезем в Ривендел мирно, с песни и танци?- иронично подметна Сребролист. – Те ще ни арестуват веднага!
- Хммм....арестуват и доведат до Фонтана....не лоша идея...- промърмори Гандалф.

* * *

Водопадите на Ривендел! Тъй величествени и вълшебни! И тези изтънчени елфически къщи, като направени от водни мехурчета! И всичко сияе синкаво!
Берил гледаше като смаяно дете цялата магия около него.
Сребролист, Елронд и останалите елфи разговаряха със стражите.
Внезапно от въздуха се появи висока елфида с пурпурна роба на висш елф. Тя се приготви да изрече заклинание.
- Стой! Предаваме се!- каза главатарят на Торенхад високо и положи лъка пред краката на Еона.
- Вържете ги! Доведете ги при олтара на Тъмнината!

Свещената Светлина

Гласове. Гласове в тъмнината.
- Ваше Височество, няма и следа от амулета у пленниците.
- Какво? Потърсете по-добре, глупаци!
Сребролист отвори очи и изстена. Той беше привързан за една от колоните на олтара. На червената светлина на Фонтана на Мрака той едва забелязваше фигурите на приятелите си, също привързани за колонадата.
Висшият елф Еона правеше кръгове, взирайки се в лицата на заловените, опитвайки се да разпознае носителя на кралския амулет и претендента за трона.
- Кой е Приносителят на амулета? Казвай!- тя дръпна брадата на Берил.
- Жено! Кълне се в брадата на Дурин, ще те науча аз тебе!- извика джуджето.
- Отрежете му езика, да не сквернослови така!- заповяда тя на слугите си.
Но внезапно от тъмнината се появи маг в червена роба. Той направи мехур с жезъла си около жестоката тъмна елфида. Тя се виждаше, но заклинанията й оставаха вътре, без да навредят никому.
- Дяволско изчадие! Това е края на царуването ти!- извика Гандалф и извади нещо от джоба си. С една вълшебна дума той развърза пленниците.- Сребролист, хващай! Не мога дълго да я държа!
Сребролист хвана във въздуха кралския амулет и се затича към Елронд. Той постави амулета на врата му и коленичи, както и останалите елфи.
Внезапно камъкът на амулета започна да свети. Светлината му ставаше все по-ярка и по-ярка, така че не можеше да се гледа. Светлината отиваше към върха на Фонтана и накрая го покри целия.
- Не-е-е!- извика Еона, някак освободила се от мехура. Тя се опитваше да спре процеса.
Сребролист вдигна лъка си и уцели злата висша елфида между плешките. Еона не спираше.
Но Святата Светлина вече бе свършила работата си. Фонтанът на Светлината бе пречистен. Сега Светлината бе златна сфера на върха на фонтана. Няколко мълнии се освободиха оттам и превърнаха злите елфи в пепел.
- Вижте! Дървото на Живота разцъфва! Точна както в пророчеството!- извика Елронд.
Всички се обърнаха към вълшебното чудо и коленичиха. Дървото, донесено от божествената Арда цъфтеше с розови цветове и пееше....
Това бе краят на тъмните елфи в Ривендел.
* * *
Няколко дни продължи голямото тържество. Елфите славеха своя крал и поздравяваха смелата му дружина. Сребролист стана началник на кралската стража.
- Ела, Берил. Имам награда и за теб.- каза Елронд, седящ на трона си.
- Не искам награда, милорд.- отвърна джуджето.
- Хайде де! Сигурен ли си? Виж!
Той посочи на запад, където можеха да се видят няколко големи орела. Те направиха кръг и се приземиха пред тях. От гърбовете им слязоха Радагаст и .....Лорна.
Берил се затича към обичната си годеница и се прегърнаха.
- Давам ти....сватба. Съгласен ли си?- продължи Елронд, усмихвайки се.
Беше най-хубавата сватба, описана и в хрониките на Берилския род...
Сребролист огиде при Фонтана на Светлината една нощ. Внезапно той видя отново Святата Светлина във водите. В нея бе лицето на майка му, което се усмихваше.
- Благодаря ти, майко!- промълви той.
Има легенди, че Лунна сянка се появява понякога, за да даде съвет на душите на елфите и да окуражи сърцата им в трудни времена...
Това е краят на историята. Семената на злото били унищожени от душите на елфите. Човеците били добре дошли.в тяхното царство и понякога имало полуелфи. Но няма утро без мрак, нито добро без зло.
Такава е волята на Валарите.