автор: apostola

Годините ни край предричат
и вече си броиме дните.
Пред погледа ни те се стичат
във сенки мъртви по стените.

Влажнеят ни очите вече
и бръчки кожата посичат.
А изворите ни,човече,
към своето море изтичат.

Край нас израстват здрави внуци
и с нашто име се наричат.
В душите ни се чуват звуци-
на стари песни те приличат.

Мераците ни се предават
и спомени зад нас надничат.
Сърцата още се не дават-
с надежди нови се обличат!

Макар познати чак до болка,
телата ни не се привличат.
Във таз последна обиколка
душите само се обичат!