автор: stambol

Мъглата като огън ме поглъща.
Тършува вятър в старата камина.
Заключена е дядовата къща,
откакто кротко баба се спомина...

Вървя към буренясалия спомен
под сянката на майчина тревога.
Една сълза - самотница отронва
на палавото детство некролога.

Повдигам избелялата постеля,
а споменът се зъби като куче...
Прицелвам се със прашката и стрелям...
О, Господи! Дано не съм улучил...