автор: yotovava

Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?

Селце в неясната мъгла
на циганка допушва фаса.
И три тополи край река
за неговия мир това са

трите различни начала –
бързо драснатите щрихи
върху напуканата длан
на селянина в низините.

Началото – да се родиш,
да изпищиш за глътка въздух,
след първа стъпка да сглобиш
от сричката човешки пъзел.

И второто – прозрял подир,
че всяка болка има смисъл
на вселенски ориентир,
да разбереш, че си орисан

за третото – че иде смърт
и стинe с дребните ти страсти.
душата ти на кръстопът,
зажадняла за причастие.

Това прошепна есента,
преди да се стопи до залез:
– Човеко, ако си разбрал,
предай на другите нататък.