автор: Marisiema

Любима моя, мъничка звездичке,
окъпана в сребро, усмихваш се в нощта.
Аз следвам те със обич нежна, чиста
и радвам се щастлива на света.

Звездичке моя, светеща и нежна!
Ти моя си. Аз чувствам го в кръвта.
Под твоя поглед аз живота си подреждам.
Знам. Моя си. Не зная до кога.

Нали на тебе също ти харесва
просторът необятен и висок!
На нежните си плещи си понесла
небесен взор, тъй светъл и дълбок.

Раздавай се, не спирай да танцуваш
унесена, блестяща и добра!
И кръглата луна ти се любува,
следи те, гали те със майчина ръка.

Сестри сме с тебе неразделни.
Вървим по пътя заедно сега.
Докато ти си горе, в мен е светло.
Живея, плувам в нежна синева.

Не бързай да догаряш, мила звездо!
Не си сама. Звездите са безброй.
И нека се забави нашта есен.
Лудувай във небесния покой.

А после, после... идва краят.
Пътеката се губи, свършват дни.
Една звездичка там далеч догаря...
Едно сърце престава да тупти.