автор: paramour

Тази вечер Виктор не спа. Имаше треска. Трепереше и се потеше. Утрешната битка го тревожеше. И не противника го притесняваше, а мястото - Йерусалим.

Той се вдигна от леглото, седна и изпука уморено врата си. Изпъшка многозначително и отвори широко кървясалите си очи. Узъби се весело и се изправи. Сложи бронята си, лента на главата си, за да не му пречи косата, закопча нажа си до десния си крак и сграбчи меча си. Показа се през балкона и погледна надолу. Пред погледа му се появи ужасна гледка. Ужасна за нас, но за него това беше не само сбъднат сън, а дори и рай. Стотици-хиляди бродещи души се обръщаха към него и му се кланяха като на бог. И той беше бог. Новият БОГ - на смъртта.
Слънцето озари лицето на Виктор. Той с наслада се сгря от горещите лъчи. Пое дълбоко въздух и се хвърли от балкона. Приземи се меко и безшумно като котка. Изправи се в целия си ръст пред своите поданници. Узъби се злорадо и поведе своята армия към бойното поле Йерусалим, където тя щеше да се изправи срещу малкото оцелели "Праведници" и най голямата си победа.
* * *