Кажи ми как да вярвам във мечтите,
когато в погледа ти мълнии беснеят,
когато във косите ми на пръсти стъпи утрото,
но пак с метална хлад лъчите му проблясват.
кажи ми как да бъда пак жената, същата,
когато ти отдавна си си тръгнал с трясък
с вечерни стъпки идва самотата
и ляга уморена помежду ни.
Затръшната врата и празна чаша-
заглъхва ехото на гласовете
една душа се моли за пощата
една любов умира и се ражда...