автор: Rodenavlotos

Лежа, подобно на теб, Исусе, с ръце разперени на пясъка
и май това е всичко, по което си приличаме.
Край теб реват тълпи, край мен е птичи крясък
и всеки има своя Бог, но твоят те обича.

Теб те очаква славата и шеметно възкръсване.
Ти имаш указан път и даже човешката омраза,
която вие сега и с камъни замерва кръста ти,
а моят свършва тук и на душата ми е празно.

Ти носиш в себе си надеждата и вярата в доброто.
При теб сълзите, при мен морето е соленото,
родило вълната, която идва и си тръгва кротко,
измила нозете ми като Мария-Магдалена.

Всеки от нас дошъл е и ще си тръгне от живота,
но ти си имаш своята всемирна кауза
и ще оставиш спомена за твоята Голгота,
а аз единствено усещането за напразност.