Топли са ръцете на Септември.
Крият стъпки жълтите треви.
Непомилван вятър в тях трепери
и събира летните следи.
Зимата ще завърти вретеното
мълчаливо. И какво е тишина?
Бягство зад клепачите на времето,
думите превърнати в сълза.
На сърцето в криптата ще слезе
като спомен. И какво е Любовта?
Някой, на когото безвъзмездно
да посветиш добрите си дела.
Шарена шевица от листа
на тъгата в бялата носия.
Тихо пее... И какво е есента?
Шепот и въздишка. Исихия.
Исихия - Преображение