автор: apostola

Пак дъждовна вечер ме опива
с ромола на ситния дъждец.
Мойта нощна радост не заспива-
дава на душата ми живец.

Мокро утрото ще се събуди
с чаша мека хладина в ръка.
Ято многоцветни пеперуди
ще летят край тихата река.

Този ден с дъха си пеперуден
пак ще дойде с песен на щурец.
В неговия път и лек, и труден,
аз ще бъда пътник и творец.