автор: ivliter

***
Не ми завиждайте за мъдростта,
защото бисерът й бляскав
извайва търпеливо красотата си,
на изпитанията в мидата.
***
Какво ще се измъти днес
от полога горещ на слънцето –
тъга, печал или пък радост?

***
В стиха се борят идеалното с реалното
с успех променлив и нетраен.

***
Кой ще ми върне следата
на дъгата небесна след дъжд
от момче по която вървя?

***
Пъстрата лакома птица на времето
изкълва до една
трохите на моите светли надежди.


***
Най-тъжното е да вървиш по път
по който знаеш,
че няма никъде да стигнеш.

***
Изклаха белите овце на дните ми,
от тях кожуси за да си направят.

***
Ако самотата ми беше дъжд,
щеше да има втори потоп.

***
В дланта на вечерта светулката
на изоставената светлината угасва
с отчаян вик след слънцето
потънало зад хоризонта.