автор: Marisiema

Мигове мои - нежни и страшни,
свято огърле от страст и мечти,
идвате вие във дните ми прашни -
малки и мигащи, свидни звезди.

Мигове мои, чакани дълго
в сивия, дълъг и пъстър живот.
С гняв и любов преминаващи мълком
в моя път труден, богат и суров.

Вие раждате смях във очите ми.
Крила ми давате да полетя.
Вие бършете скрито сълзите ми.
Гоните даже съня ми в нощта.

Често се топля на вашия пламък.
Пия от вас животворна вода.
Болката пак е от вас. А и спомен
от вас буди в мен и любов, и тъга.

Мигове, мигове, силно желани, очаквани!
Идвате и отминавате тихо, без свян.
Само вопъл остава в душата ми,
диря по пътя ми, от вас щедро огрян.

Лоши, добри - аз пак ви обичам!
Вие изграждате моя живот.
Без вас аз просто няма да дишам.
С вас съм изпълнена с жар и любов.

Мигове мои, моя съдба, моя надежда!
Нека идвате в моите дни!
Аз покорно, без страх ще ви следвам,
заредете ме с нови, крилати мечти!

Само с вас аз усещам се жива -
топла, силна, като слънце в деня.
Пак от вас в мене огън прелива.
С вас ще любя и с вас ще скърбя.