автор: Rodenavlotos

Исках всичко да струпам-
пясъка, бриза, пръските-
да ги завлека в хралупата-
за „когато забръска”.

Под душата да си застеля
меката топла дюна,
която с теб споделяхме
още от май и юни.

Исках да отнеса морето
с тежките му вибрации,
жигосали в сърцето ми
най-непонятните знаци.

Да ми свири вятърът
най-лунната соната-
тъжен спомен от лятото
на едно птиче ято.

Исках да взема всичко-
то ми принадлежеше
като тъмна поличба,
като юлски горещник.

Като наивна претенция
за мир на душа и тяло.
Беше моята индулгенция,
най-странна сделка с Дявола.

Да можеше като мряна
да уловя мига на лятото.
Бих дала за това, в замяна,
ако я имах, душата.