автор: ATROPA

46.
Пред погледа му цифрите на голямата печалба от 38 400 лева се скупчиха, хванаха се за ръце и завъртяха спираловидно хоро, което изчезна в черната дупка на машината.
Защо не спря?!
Как така можа да забрави, че Стефка му беше казала, че трябва да дублира седем пъти, а той дублира осем? И как ли пък точно в този момент тя беше заета и нямаше кой да го спре, както предишната вечер на рулетката?
И няма ли най-после птичката на щастието да свие гнездо в сърцето му?
Погледна към Стефка. Тя се беше освободила и идваше усмихната към него.


47.
Като го видя, такъв пребледнял и отчаян, се досети горе-долу какво може да се е случило. Но когато взе да й разказва, й се виждаше като вълшебна приказка. Е, значи има пробив в системата на машината. Докато не са се усетили да сменят чипа могат да пробват и в Бургас след една седмица. А сега, след като й свърши смяната сутринта, щеше да се прибере на село при родителите си да учи на спокойствие, защото квартирата, в която живееше, хазяйката й беше неразбрана и зла и я притесняваше за какви ли не глупости, а при мама и татко щеше да бъде като царица.
Досега не беше виждала Николай в такава светлина, като разбит във боеве владетел. Но и такъв си го харесваше до полуда. В този момент тя почувства, че има повече сила от него, която не й трябваше. И затова реши да му я подари, като го прегърна и долепи бузата си до неговата и без думи му прошепна:
– Обичам те! Аз съм твоя.


48.
Не беше вчерашен, за да разбере какво му каза Стефка. Беше спечелил нещо много повече от най-голямото златно съкровище на земята. И това отново го съживи. Той почувства как тя вля в него свежа сила и сърцето му затуптя в един и същи ритъм с нейното. Имаше една седмица на разположение, докато тя си е на село и учи за изпитите, да ипотекира апартамента си и когато заминат за Бургас да има 20 000 евро в джоба си, за да спят в най-хубавия хотел, а и да имат пари, когато играят на “тяхната машина”, да стигнат до заветните 70%, за да я “разбият”.
Нямаше смисъл да казва на майка си и баща си, че ще залага апартамента, понеже след като спечелеха, щеше да ги върне. А дали щеше да стане така, ако сме живи и здрави ще видим в следващите части. А сега да оставим Николай и Стефка малко насаме, защото имат да си кажат нещо, което никой не трябва да знае.
А на тези от Вас, които са много любопитни, мога да ги изклюкарствам, но срещу следната цена: дума – пет лева, наречие и междуметие – три, а препинателните знаци бонус, сиреч без пари.


49.
Казиното. Три след полунощ.
Току-що Стефка беше изпратила Николай, след като го убеди да не продължава да играе, а да изтегли останалите 50 лева.
Болките й в кръста се бяха подновили. Изпи един аулин и влезе в тоалетната да смени превръзката си. Тя беше чувала от приятелките си, че с тампони е много по-лесно и удобно, но я беше страх да не би случайно да нарани девствената си ципа. Интересно, че докато Николай беше в казиното, не чувстваше никаква болка. Можеше пък той да й помогне да преодолее болезнената си менструация след като я “отвори”.
Тя беше решила това да стане в Бургас.


50.
А сега трябваше да издържи до края на смяната в осем сутринта, когато щеше да тръгне с колата си към село при своите родители. Майка й беше на 58 а баща й на 65 години. Твърде късно се сдобиха с рожба и затова я гледаха като писано яйце. По времето на Тодор Живков бяха спестили доста пари в банките и след като им се роди през 1992 година, бяха започнали да й събират дори за апартамент, но инфлацията на така наречената от някои “демокрация”, през 1997 г. погълна всичките им спестявания. А на всичкото отгоре, въпреки дългогодишния си трудов стаж, бяха се пенсионирали със смешно малки и мизерни пенсии. Едва бяха събрали 4000 лева, за да купят на Стефка, като навърши 18 години, една кола на старо.
Тя знаеше, че я очакват с нетърпение.
Много й харесваше на село. Това спокойствие и чувство за домашен уют не можеше да го сравни с нищо. А и времето беше хубаво. Есен. На асмата все още трябваше да има грозде, а дюлята да е узряла. Страшно много обичаше да откъсне ябълка направо от дървото и да я захапе. Да не говорим за доматите и краставиците в градината.
И в нейната стая, далече от градския шум щеше да се подготвя за изпитите. А вечерта вслушана в щурците и крякането на жабите в реката ще мисли за Николай.


51.
След като се разделиха със Стефка в три след полунощ Николай реши да не взема такси, а да се прибере пеша вкъщи. Времето беше хубаво, а и му се искаше да се поразходи малко на въздух, след задимената зала в казиното. Беше спрял да пуши преди три години, в деня, когато се беше зарекъл да не играе на “машинките”, но сега, вървейки по тротоара на улицата под зоркото око на пълната луна, си представи, че държи запалена цигара, поднася я към устата си, жадно вдърпва като наркоман (той беше виждал как пушат марихуана) тютюневия дим, който се разнася из цялото му тяло, изпълва го като балон и става лек като перце, готов да литне.
Ха! Защо пък да не запали?
Отсреща имаше денонощен магазин и той се отправи към него...


52.
Преди да стигне до вратата на магазина се препъна и едва не си строши главата в стъклото, като в последния момент успя да се хване за дръжката и възстанови нарушеното си равновесие.
А от какво беше нарушено то? От порочното желание да започне да пуши пак? Та нали Стефка не пушеше и как щеше да го възприеме с цигара в ръка. Неее! Провидението му беше дало да разбере какво да прави. И той го направи. С бърза крачка се отдалечи от магазина, където се намираше изкушението. Достатъчно му беше погазването на една заръка – тази преди три години да не играе никога на комар, а сега и другата щеше да му дойде нанагорно. Радостен, че не се подведе от измамното си желание да вкуси от забранения (не от някой друг, а от самия него) плод, продължи пътя си към къщи, като си помисли със смях, че всъщност причината за погазването на едната му заръка и устояването на другата беше една – Стефка.