Като сянка от скала,
като продънена лодка...
Спъват се краката ти
в прокъсаните мрежи,
които нямаш очи да закърпиш.
Пукната риба никога
повече няма да уловиш...
Не видя ли веслата –
като криле прекършени,
като твоите рамене –
теглят не към морето,
а към центъра на земята...
Отдръпнаха се вълните,
остана само пясъкът,
който умее
така бързо да тече
между пръстите.
Затули се хоризонтът
в хватката на сулгана,
зачеркна мачти и кораби
и ги отнесе оттатък...
Там няма място за теб,
там е светът на децата ти –
една друга вселена,
за която изпусна влака...