автор: Rodenavlotos

Провеси слънцето - огромен огнен нар -
да гледа как го пия с устни.
И стичаше се по брадичката нектар,
а той след мен от тях го вкуси.

Погали тялото ми с приливна вълна -
да провокира скритата му чувственост
и то откликна - тяло на жена,
а той доволен след това го вкуси.

Най-жежкото ми лято претвори
в платно, а аз без дъх го вдишвах.
Но да е Господ тъй се умори,
че си отиде без да го подпише.

За подписа едва след туй разбрах.
Реших, че е достойно за изложба,
избърсах наслоения отгоре прах,
ала забравих кой му бе художникът.