В косите ми все още има дъх на люляк
целувката на слънцето е върху мойто чело,
ела, приближи се, запомни ме такава
докато времето всеки спомен не е отнело.
Ела и виж в очите ми безбрежен океан
вълните му преливат под клепачи натежели,
ела във мойта пролет и вземи я в дар,
восъчните ми крила отдавна са изтлели.
Очите ми са вгледани в безкрая
гласът ми тъне глух в приспивна песен.
Ела за да я чуеш най-накрая
мелодията на сърцето преди тази есен.