По новолуние и тихо като в храм е,
нощта е бременна с невидимо присъствие
на хлъзгави тела и топли длани
и невъздържани горещи пръсти.
Нощта е лудото обяздване на чувствата,
изстрелване отвъд вселенски граници
на влюбени- неистово препускащи,
пленили времето, небесни странници.
Нощта съблича всички предразсъдъци.
По кожите ни пясъчно полепва.
В нощ като тази само Господ ни е съдник,
но тази нощ очите му са слепи.