автор: apostola

Мисли ме напускат-
бягат все към теб.
Сто луни се спускат
от небесен креп.
Носи се навънка
приказка една:
по следата тънка
идваш ти,жена!

Спряха се лъчите-
ти ги пресуши
с кестени в очите,
с дългите коси.
И сега разбирам,
че нощта расте.
Сто луни събирам-
твои да са те.

Лунни са косите,
лунна е нощта.
Бременни-росите
с хиляди неща.
Сън да не остане-
реже ме със нож.
Чудо ли ще стане
в тази лунна нощ?

Идваш ти отвъде
с този лунен тен.
Тази нощ ще бъде
моят хубав ден!