автор: ATOM

Може би някога -
аз не разбирам от тези неща -
ще решиш да ме потърсиш, Слънце...
И ще трябва някак -
но аз не разбирам тези неща -
да ти кажа без думи къде съм...
Това е таван, предполагам -
но аз не разбирам тези неща -
тих, овехтял и затънтен,
със завеси от минало,
завеси от бъдеще
и май -
не разбирам от тези неща -
настоящи завеси...
А щом има завеси,
то значи, че има прозорец
или по-скоро -
но аз не разбирам от тези неща -
е тераска...
И от няколко вечности -
но аз не разбирам от тези неща -
стоя ѝ на пода сляпо се взирам в небето...
И най-безуспешно -
но аз не разбирам от тези неща -
всеки изгрев посрещнат задрасквам
и така неусетно -
но аз не разбирам от тези неща -
минават през мен вековете...
Не съм ги броил -
не разбирам от тези неща -
но май се повтарят набързо.
Аз съм все тук, понеже
имам сякаш остатък от спомен,
че ти обеща,
че може би някога,
Слънце,
ще решиш да...
не зная...
да ме потърсиш...
И ще спрем да задраскваме изгреви.
Но аз не разбирам от тези неща.