автор: alfa_c

“Отиват си не хора, а представи!”
                              biser4e

А моите си тръгват като хората –
без жестове и думи за довиждане.
Не са заченати да спускат корени,
а с мълнии съня ми да пронизват.
Представите мълчат като човеци
и сигурно човешки ще застрадат,
отнема ли им правото на вечност,
излъжа ли, че миг не заслужават.
Отиват си и хора, и представи,
понякога на пръсти се завръщат -
отъпкано небе през мен минава,
а можеше и с гръм да го затръшна.
Болят до синьо върволица дири,
прегазили ме, хуквайки нанякъде.
Щурци ли?! Вятър!
                             Вятър свири...
Метафорите – вън!
Да влязат фактите.