Зад жалещия пламък
на свещта,
отпила виното
на помена,
безброй ръце
протягаше живота -
лавинно плъзнал,
опънал до зелено
мраморните бръчки
на смъртта...
...и не познах
лицето И...
Беляза ме пчела -
жужаща бенка
върху скулата на времето...