автор: biser4e

Не ми разделяй тишината
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса,
ако в страха не се укриеш.
Ако от мисъл меденосна,
като от извор денем пиеш.
Ако нощта не те тревожи
с недопустимата ми близост,
ще съблечеш ли тази кожа,
с обсебваща тъга пропита?
”Обичам те” не значи вярност
към раздвоената природа.
Как да усетиш, че си цяло,
ако душата изнемогва?
Недей да мислиш, че ми трябваш,
като убежище за нежност.
Не виждаш ли, отвъд пейзажа,
”Обичам те” е неизбежност.
От дълбините на сърцето,
щастливо птиченце прохожда.
Един размах над битието
и вече всичко е възможно.