автор: genab

След съдбоносни пробойни,
обезкървени до смърт,
пак пишем робска история
на ада в последния кръг.

Европа през рамо ни гледа -
Изчезващ балкански субект.
А ето го вече озъбен,
налита глобалният смерч.

Европа галантно ни стриже-
заблудено стадо "овце".
В мижав живот каканижем,
без цел, без посока,без ред.

Ти пак си ни нужен, Девети,
че старата гад изпълзя!
Котилото , там е - под златото.
А сърпа и чука в прахта.

Пак вие протяжно Марица.
А Дунав закана влече.
Балкана със свити пестници,
огньове хайдушки кладе.

Събуждат се братски могили
от Тимок до Черно море.
От Драва момчетата идат.
Войводи седлаят коне.

Във кремъка пирински точат
камите си горди мъже.
А Рила извезва в трицвета
две думи от клетва-завет.

Ти днес си ни нужен, Девети,
над мрака с раздиращ тромпет.