автор: Kanegan

Мрака се спусна като черна пелена.Повея хлад като земна въздишка.Ситни звездици заискриха високо в небето като малки детски очи.Оформи се квадрат, който едва мъждеше.Дълбоко от горския сумрак се обади уплашена сврака, а цъцренето и утихна.Лай на кучета идваше от близките махали, като сподавен
разговор.Ту се усилваше, ту утихваше в нощта.Тъмно е като в рог, само щурците
свирят безкрайна мелодия, страстна и неуморна.Симфонията им се носи на звукови вълни без начало и безкрай, като хармонична вълна.Изливат нежните си души в прощална мелодия към отминаващото лято.Песен молитва се носи, да не си отива горещото време и слънце.Вселената си знае своя вечен ход.Свисък на прилепи процепва въздуха с тънък звук, а нощта омайва.
Нижат се часове, мрака превали.Луната извила златен сърп като вежда светлее.Край нея звездите искрят, а най- ярката като паяк на паяжина ту се спуска, ту се качва на нишка по рога.Щурците продължават своята нощна молитва песнопение.Мрака ще отстъпи на деня.