автор: Rodenavlotos

Душата ми е стара, тежка стомна-
в утробата си отлежало вино крие,
а ти- поредният на прага й бездомник,
надигна и понечи да отпиеш.

Опитах се да те предупредя, но късно-
пи дълго, на големи жадни глътки.
Накрая спря, устата си избърса,
протестите ми задуши в прегръдка.

Видяла в погледа опасния му блясък
уста отворих да ти кажа, че се бъркаш,
че разумът ти вече не е ясен,
че дяволът от виното надзърта.

За натежалото с годините ми тяло,
изгубения блясък на косата
и бръчките, прорязали ме цялата,
покрили бляскавата някога позлата.

Че устните ти и ръцете прекаляват,
че разума напразно с мене губиш,
че сто на сто на сутринта ще съжаляваш,
когато трезвен и прогледнал се събудиш.

Но тази нощ Пигмалион бе луд за връзване-
с ръце и устни вая Галатея,
събуди страст в душата й измръзнала,
а на разсъмване се влюби в нея.