Скъпо Дневниче,
Часът е осем и десет сутринта и аз повръщам кротко над тоалетната чиния. Работата е ясна – бременна съм. Случвало ми се е вече веднъж и не бих объркала симптомите на това състояние. Лошо няма! Напротив. Нямам нищо против да съм бременна от Феликс, мъжът в когото се влюбих от пръв поглед и когото обичам до лудост. Това, че той отказва да ме последва е друга тема на разговор.
Днес, между другото е рожденият ден на Евелин, а също така и моят. На този ден преди 15 години почина мама, пак на този ден, но преди 5-години реших да се омъжа за Григор. Гадното лицемерно копеле Григор, което е мъртво от известно време.
Алек нахлува в стаята ми като вихър и се мята на врата ми с пожелания за щастлив рожденн ден, докато аз се гримирам, после сяда в скута ми и се плези в огледалото. Цял Пильо е! – мисля си аз за кой ли път, обхващам главата му с две ръце и го целувам по косата. Мамо, нали ще поканим Ира и Ксюша да ни дойдат на гости в нашата къща? И Настя Фьодоровна и Валентин Фьодоров също.. Нали? Ти знаеш ли, че Валентин Фьодоров е бил войник? Тате Роби бил ли е войник някога?... Казвам му, че по нашия край мъжете стават войници само, ако пожелаят и той веднага декларира силното си желание да стане войник. Като порасне! Без да се вживявам в казаното (което всъщност ми изправи косите веднагически) моля Алеко да ми донесе чаша вода, за да мога да си довърша гримирането. От огледалото ме гледат две огромни тъмни очи като на икона от източно-европейски православен храм. На лицето ми са останали само те и носа като постепенно се уголемяват с всеки загубен грам от общото ми тегло. Толкова съм слаба, че ръцете ми са като онези клечки, които китайците използват вместо прибори за хранене, а и краката ми са нещо подобно. Не съм била с тегло 43кг от пред-пубертетната си възраст.. Не знам защо омършавях толкова – храня се доволно... Драстичното ми отслабване обаче не е повод за нова лична драма, защото съм убедена, че в близките девет месеца ще се окръгля пак на бойно слонче. И ще мога на Коледа да се наплюскам доволно без угризения! Никой не знае, че съм бременна, не съм сюрпризирала дори и Феликс, поради простата причина, че тази новина ще прозвучи като чиста проба изнудване, а никак нямам желание обекта на бурните ми любовни вживяваници да ме последва до дома само, защото съм бременна. Искам да го стори, заради самата мен и не по задължение. И знам, че съм достатъчно голяма патка, за да не го информирам никога, че съм родила детето му, в случай че се разделим. А, стига съм разсъждавала... Истината е, че съм особено щастлива с тази бременност. Каквато и да е развръзката от петербургската ми авантюра, аз ще съм удоволетворена, защото ще ѝ дам лице и живот.
Алеко ми носи чашата с вода – върви бавно и внимателно крепи пълната чаша, за да не я разлее. Също толкова внимателно я поставя на тоалетката и ми казва – Заповядай!. Малкият ми син е усвоил изкуството на добрите обноски и това потвърждава отдавнашното ми убеждение, че маниерите не се предават по гените.. В този ред, като заговорихме за гени, вчера се чух с баща ми – санаториумът за деца с увреждания в коневъдната ферма се радвал на небивал успех. Особено добри били показанията при деца с Аспарагус Синдром (вид аутизъм). Язденето и непосредствената близост до природата в няколко случая вече измъкнали почти напълно клетите създания от изолирания свят, в който те са зазидани по рождение. Но, според баща ми – най-значителната новина е, че тази дейност носи на фермата невероятен „профит“! Опитах се да му внуша, че целта на дейността ни там е по-скоро благотворителна, отколкото печалбарска, но той се измъкна от тънкия ми намек, поставяйки ми (под формата на шега) диагноза - Утопичен Синдром. В края на разговора ме принуди да бъда рязка и да му наредя да въведе само символична входна такса за лечение, а всички други разходи да са спонсорирани от фонда на фамилния тръст. Той обезумя и рече, че ще се докарам пак до просешка тояга, аз му напомних нетактично кой го измъкна от фъшкиите, в които бе затънал до гуша през по-голямата част от живота си и (моля ти се!) дъртият вампир прекъсна връзката! Гарончо, не ме мисли за лоша дъщеря, но първата ми работа като се прибера ще бъде да го пенсионирам и да назнача нов управител с по-хуманни убеждения.
Скъпи ми Гарончо, от една седмица знам, че съм бременна и някъде по това време престанах да виждам призрака на Пильо. Вчера, след вечеря, докато се качвах по стълбите към стаята си, усетих присъствието му до мен, но не го видях. Виж, Игор ми се мярка периодично, но не ми обръща никакво внимание. Мисля, че и двамата ме бойкотират.
Алек рисува с гримовете ми войници по огледалото, а аз си изправям косата с пресата. Косата ми доста е изтъняла и ще се наложи да ѝ правя маски, а също така и да се подсилвам с витамини...
Влизам в банята, нахлузвам си дънките и риза на карета и после с Алек слизаме за закуска. Евелин не е в трапезарията, а Настя Фьодоровна изглежда разстроена, но като ни вижда се усмихва мило, отговаря на поздрава ни и ми честити рождения ден. – Другата рожденничка май се е успала, а? – подхващам весело аз. – Евелин Антоновна не се чувства много добре тази сутрин, мадам. Помоли ме да ви предам да се качите в стаята ѝ след закуска... – отговаря Настя. - Така ли? Нещо сериозно ли е? Снощи изглеждаше в много добра форма... – разтревожвам се аз от своя страна. Икономката смотолявя притеснено, че сигурно не е нещо сериозно и ми сипва черен руски чай от самовара, а на Алеко - горещ шоколад. Голям кристален съд с димящи още кроасани е сервиран върху снежно-бялата покривка , а отстрани има панички със сладко от бели череши, малиново сладко и мед от манука. Закусваме мълчаливо, Алек излапва набързо три-четири кроасана, изпива малко от течния си шоколад, извинява се и излиза в градината, за да намери Сталин и Чърчил, кучетата.. Аз пресушавам само две чаши руски чай без захар, помагам на Настя да отсервира и след като потушавам притеснените ѝ протести с целувки по двете бузи се качвам в стаята на Евелин.
Там е мрачно и хладно. Тежките завеси в цвят бордо са пуснати и се носи тежка миризма на лекарства. – Добро утро, любима бабо! Честит рожден ден! Да си ми жива и здрава още осемдесет години! - казвам на скоропоговорка и сядам на леглото до нея. – Добро утро, миличка! Честит рожден ден и на теб... Бъди щастлива! – гласът на Евелин е дълбок и сух, а самата тя е по-бледа от призрака на Игор, който виси като прани гащи над главата ѝ. – Готова ли си за довечера? За дъ гранд парти? Ще има и жива музика, поканила съм рок-група в твоя чест, а в моя – един многообещаващ млад тенор. Искам веселбата да продължи цяла нощ, затова днес ще остана в леглото, за да издържа на емоциите, освен това - исках да говоря нещо с теб на четири очи. – Цялата съм в слух Евелин! – някак прекалено бодро я уверявам аз, но не мога да доизиграя бодростта си докрай, защото съдържанието на стомаха ми се надига и хуквам към банята... Миризмата на лекарства не е съвместима с началната ми бременност.
Плискам лицето си с вода и разтърквам с пръст паста за зъби по венците си, от което ми става дваж по-гадно... Връщам се при Евелин, тя ме хваща за ръката и я стисва леко в хладната си длан. – Бременна си, нали? Очаквах нещо подобно... И аз забременявах само, когато съм влюбена истински... – Искаш да кажеш, че си била влюбена само в дядо Ян ли? – питам в недоумение аз.. – Не, мила, не... Джулия беше дъщеря на Игор... – тъжно ме информира баба ми и разказва историята на живота си. Баща ѝ и майка ѝ били от добро католическо семейство. Самата тя получила образованието си в католически училища, с монахини и всички останали подробности. Ян (дядо ми) бил единствения син на други такива католици. Посещавали една църква, празнували заедно, ходели заедно на почивки. Още от 14-годишна Евелин знаела, че той ще бъде нейния съпруг, защото родителите им са се уговорили. Научила се да го уважава, да ходи с него на разходка и кино. Но никога не се научила как да се влюби в Ян. Понеже била роден полиглот, баща ѝ сметнал това за доходоносна заложба и ѝ отпуснал средства да учи в университет. Записала специалност – международни отношения. Изучавала освен всичко останало руски, френски и немски език. Игор бил преподавателят ѝ по руски език. Влюбила се в него в мига, в който погледите им се срещнали. Безумно, безкрайно, лудо. Поради насадените ѝ по рождение предразсъдъци, няколко години се борила да превъзмогне чувствата си. В годината, в която завършила, същото лято още - родителите спретнали сватбата ѝ с Ян. Евелин казва, че първата брачна нощ стискала очи и си представяла, че се люби с Игор, а после редовно си намирала причини да избегне семейни интимности. Започнала работа като секретар във Външно Министерство и там попаднала отново на Игор, който бил и преводач. Игор я разпознал веднага и от този ден нататък обядвали заедно, с още една колежка, разбира се, която служела за параван. Когато колежката взела да се усеща, те решили да прекратят обядите и да се срещат в квартирата на Игор. Евелин забременяла още на третия месец и това съвпаднало с обвинението в шпионаж към Игор. Игор изчезнал незабавно, а баба ми родила мама и се опитала да изкупи греха си към Ян като му стане предана любяща съпруга, но това второто не и се отдало изобщо. Ян бил саможив и студен католик, който обичал голф, уиски и понякога „католически“ секс. Единственото същество, което обикнал повече от себе си била майка ми... Евелин се върнала на работа и се издигнала в службата, благодарение на отличния си руски език и в последствие заминала с някакъв дипломат за Русия, за да му превежда. Там нейните пътищата отново се преплели с тези на Игор... Студената Война била във вихъра си по онова време. При завръщането си от Русия, Евелин получила назначение като специален агент. Също така руски документи за самоличност и работа като учителка по английски език в специализирано училище в Санкт Петербург. Дипломатът, на когото превеждала уредил всичко по нейна молба, защото Игор му платил няколко хиляди долара в кеш, на ръка. Баба ми се прибрала у дома и с присъщата си откровеност признала на Ян, че не може да живее с него и че иска развод. Тогава Ян за пръв път в живота си я ударил, по-точно пребил я – методично, бавно и жестоко. Изнасил я по всички възможни начини и я изхвърлил полу-гола на улицата. Евелин се добрала до дома на майка си пребита и с множество вътрешни разкъсвания, от там в болницата, където я закърпили на две на три и докторът я уведомил, че по всяка вероятност никога повече няма да има деца, защото току-що е изгубила бебето си. Евелин не повдигнала обвинения срещу Ян. Наела си адвокат и подала молба за развод. След месец заминала за Русия без да има възможност дори да зърне отново майка ми. Никога не се осмелила да открие истината за произхода на дъщеря си, пред когото и да било.. Времената бяха такива – казва уморено баба и сълзите ѝ се търкалят по бузите и мокрят възглавницата.. После.. Познай какво се случи.. В предвид естеството на работата ми – съдът присъди майка ти на Ян. Никой не можа да ми помогне, дори Червен Кръст...
Призракът на Игор се завихря из сумрака и се намества до мен, после ме обгръща с прозрачните си ръце, преминава през мене и усещам целувката му върху дясната си буза – Честит Рожден Ден, внучке.. – шепне той и бих се заклела, че плаче.
–Единственото, за което не мога да си простя е че се върнах при Ян, когато разбрах, че съм бременна. Трябваше да пренебрегна предразсъдъците си и да избягам далеч. С Игор все някак щях да се свържа. Майка ти никога не научи, че Ян не е баща ѝ. Срам ме беше да призная.. Представяш ли си! Дори, когато старият изверг умря, пак не го направих.. Бог да ме прости и дано донесе спасение за душата на детето ни!.. Хайде, миличка, помогни ми да се гримирам и да си пооправя косата, че ако Алек ме види такава – ще си изкара акъла...