На няколко любими поета
в единствено число.
Обичам да чета от тебе нощем,
надвил страха си и шума на глумите.
Запалваш в мен желание за още
от същата феерия на думите.
Потапям се във твоята лиричност
и плувам във насладата на вярата,
че този свят, към тебе безразличен,
не мразиш и простил си му покварата.
Неволно сещам твоите вълнения
и с твоите сълзи неволно плача.
Решавам своите житейски уравнения
според решените от теб задачи.
Усещам как нерядко си разкъсван
в терзания, до болка ми познати.
Да можех от сърцето да откъсна,
за да откриеш в мене свой приятел...
Но няма как. Решено е отгоре
различни да са дните ни метежни
и само стиховете - вечен спомен
да хвърлят мост между душите нежни.
И пред това, останало от тебе,
прекланям се и зная, че те има.
Останал си. Разбран си. И потребен.
Любов и Доброта са твойто име.