Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти като сол
поръсваш ти на всяка рана.
Над мене черен ореол
събира обич неразбрана.
Душата ми потъва в прах,
но тя това не заслужава.
Сърцето се тресе от страх
и в ритъма се задушава.
Но знам:ще дойде видов ден
и болките ще оздравеят.
А спомени далеч от мен
с река в море ще онемеят.