Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 353
ХуЛитери: 5
Всичко: 358

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka
:: JasminIvanova
:: Mitko19
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПаднала от небето (8)
раздел: Приказки
автор: Milvushina

Продължение от Паднала от небето (7)

- Виж ме, Сами!
Ангелчето се затича към него, а щом набра скорост, отскочи и размаха крила. Лукса се понесе високо във въздуха, а после плавно се приземи до Сами.
Само преди седмици тя не можеше да се задържи над земята по-дълго от обикновен атлет. Ангелчето изглеждаше много щастливо от напредъка си, но Самюел не споделяше напълно задоволството му. Колко още преди да полети? Две години? Една? Или дори по-малко? Колко време му оставаше преди Лукса да стане достатъчно силна, за да се върне в Едем? Беше я открил едва преди месец и половина, а вече не можеше да си представи ежедневието си без нея. Мисълта, че тя един ден ще го изостави безкрайно го натъжаваше.

- Браво на теб, Лукса! Заякнала си – похвали той с привидна радост, която вътрешно не чувстваше.
- Постоянно се упражнявам или спя докато съм самичка.
Лукса твърдеше, че ангелите не се изморяват и затова нямат нужда от сън като хората, но чрез сънищата си тя се докосваше до спомените на Дървото на живота.

- С упоритост и постоянство всичко се постига! На това ни учат началата в училище – чуруликаше ангелчето. – И други неща умея вече. Като се удаде случай, ще ти покажа, искаш ли?

Сами кимна вяло. Лукса го изгледа изпитателно. Веселото пламъче в зелените й очички угасна.
- Какво има? Защо си натъжен?
- А-а-аз... ли? – заекна той и отклони темата. – Все още се тревожа за мама. Сега сме сами. Вече можеш да ми кажеш какво разбра вчера.
- Не знам, Сами. – Сякаш сянка премина по прекрасното лице на ангелчето. – Не разбирам от човешки болести. Нямам ни най-малка представа какво й е.

- Но ти си убедена, че тя е болна?
- Нещо не е наред с нея – призна Лукса. – Не мисля, че е от падане. Не затова са й патериците, които казваш, че е донесла у дома.
- Как разбра това?
- Първо ела да седнем под дървото. Добре. Дай ми ръката си. Затвори очи. Ще ти покажа.

Ангелчето пое дланта му и я стисна леко. В съзнанието на Сами изникна образа на майка му. Точно в средата на тялото й, от върха на главата до кръста й проблясваха бледосини електрически искри, сякаш нещо в гърба й даваше на късо. Това изглеждаше зловещо и болезнено. Само миг по-късно картината изчезна, а Лукса пусна ръката му.

- Това ли видя? – попита я той. Гласът му трепереше.
- Да. Разбра ли какво е?
- Понятие нямам, но съм напълно съгласен с теб. Едно е сигурно – няма как да е старата й травма от гимнастиката, както казва тя. Медицинска сестра е от десет години, няма как да се заблуди. Това означава само едно – че мама е наясно какво й има и ме излъгала.

- Но защо й е да те лъже?
- Не съм сигурен – каза мрачно Сами. – Но на всяка цена ще разбера.
- Как?
Момчето бавно се изправи на крака.
- Връщам се вкъщи. Ще дойдеш ли с мен?
- Какво си намислил?
- Мама никога не хвърля нищо. Ще се върна вкъщи и ще потърся доказателство. Ако съм прав, ще го намеря. Нали ще дойдеш ли с мен?
Щом стигнаха дома му, Самюел отключи и каза на Лукса:
- Ще се забавя, Ти стой тук. Мама рядко се връща през деня, но ако чуеш шум в гаража, веднага ме извикай.

Ангелчето послушно седна да го чака на верандата. Самюел й махна и влезе вътре. Знаеше, че и седмица няма да му стигне да провери всяко кътче, затова започна там, където прецени, че шансовете му бяха най-големи. Сами се вмъкна в спалнята на майка си и въздъхна. Мисти трудно се разделяше с вещите си. Освен писалището и гардероба в стаята имаше пет шкафа, всички претъпкани с пожълтели от времето семейни снимки, стари документи, дрехи и тоалетни принадлежности.

Първо се захвана с писалището. Напоследък майка му сядаше там единствено когато плащаше сметки и пишеше чекове, но чекмеджетата преливаха от папки и хартии. Той внимателно прегледа всичко лист по лист. Намери стари учебници по медицина, безброй записки останали на Мисти от колежа, но нито следа от документ, който да се отнася до здравословното й състояние.

Въпреки това Самюел не се отказваше. Той прилежно прибра всичко неща обратно по местата им сякаш никога не са били вадени и отново заключи писалището. Щеше да продължи търсенето си под леглото. Майка му от край време държеше там всевъзможни вехтории. Сами коленичи и надникна под матрака; от това прах се вдигна на талази и момчето закиха неконтролируемо. Щом се успокои, той се протегна и изтегли няколко кутии. Отвори ги една по една и откри старата колекция от марки на дядо си, елегантен поднос от месинг, грозен комплект чаши за кафе и куп непотребни вещи.

Сами поклати тъжно глава и бутна кутиите обратно под леглото. Разочарован, той хвърли поглед на часовника си. Вече беше късен следобед, което означаваше, че майка му ще се прибере скоро, а ангелчето го е чакало само навън цели три часа. Стигаше му толкова за днес.
Щом чу вратата да се отваря, Лукса скочи на крака.

- Намери ли нещо?
- Хиляди боклуци забравени от каменната ера насам – каза кисело Сами. – И нищо за болестта й. Смятам да продължа утре. – Той прочисти гърло. – Съжалявам, че те накарах да ме чакаш самичка толкова дълго. Ако утре дойдеш пак с мен, ще ти пусна телевизора или поне ще ти дам книга да не скучаеш.

Момчето изпитваше известни притеснения, че майка му ще забележи, че някой е пипал вещите й, но и така да беше, тя не му каза нищо. Рано на другата сутрин Сами взе Лукса от горската къщичка и я остави да пази стража докато той претърсваше стаята на майка си. Прекара цялата сутрин в безплодно ровичкане и вече беше на път да се откаже, когато видя кутията за обувки.
Откри я под купища палта и шифонени шалове на дъното на дрешника. Направи му впечатление, защото изглеждаше съвсем не на място. Всички обувки на майка му бяха подредени на долния рафт, а избелялата картонената кутията лежеше там съвсем сама. Когато я взе в ръце, Сами забеляза, че е необикновено тежка и веднага разбра, че вътре ще намери всичко друго, но не и обувки.

Отвори я със затаен дъх. Най-отгоре се намираше дневника на майка му от ученическите й години; беше изрисуван с цветни моливи, а на корицата беше лепнат етикет Строго Секретно. Сами го остави настрана и бързо прехвърли цялото съдържание на кутията в скута си. Прехвърли куп писма, които родителите им си бяха разменяли докато баща му отсъстваше от дома, а после разгледа няколко снимки на родителите си от младежките им години. Под тях се намираше голям жълт плик. Сами го отдели от купчината и го отвори. Пликът съдържаше безброй медицински документи – формуляри, изследвания, снимки. Сами ги разгледа внимателно един по един, но не можеше да отгатне за какво са. Накрая вниманието му привлече кафяв непрозрачен плик. Момчето го обърна надолу и от него се показа напечатан лист с логото на болница Мемориал Колорадо Спрингс.

Самюел не разбра нищо от написания текст. Стана му ясно единствено, че тази пролет майка му е постъпила в болницата при д-р Фостър и е била изписана седмица по-късно.

Погледът му попадна на последния ред от документа. Там, с големи удебелени букви под “заключение” пишеше: ДИАГНОЗА: МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА.

-----------------

По изражението на Сами ангелчето разбра, че е открил онова, което е търсил, но не и онова, на което се е надявал.
- Намерих една папка в гардероба – обясни той щом излезе на верандата. – Вътре пише, че мама има множествена склероза.
- Какво означава това?
- Никога не съм чувал за тази болест – каза мрачно Сами. – Лукса, върни се в колибата и ме чакай там.
- Къде отиваш?
- В библиотеката.
Без да дочака отговор от ангелчето, Сами се метна на колелото си и отиде в градската библиотека. Там извади от рафта най-дебелия справочник по патология, седна до прозореца и го разлисти. Избра вдлъбнатината обозначена като буква “м” и потърси болестта на Мисти.

-----------------

Сами скри лице в шепи. Не искаше Лукса да го гледа как плаче. Ангелчето приятелски го прегърна с крилце.
- Тази пролет мама ми каза, ще ходи в Колорадо Спрингс. – Гласът на Сами трепереше. – Трябвало да присъства на някакъв семинар за сестри. Обеща, че ще се върне след три дни, а я нямаше цяла седмица. Излъгала ме е! Била е в болницата, но не на обучение, а като пациент.

- Моля те, не се отчайвай - каза му тихо ангелчето.
- Пишеше, че е нелечимо, Лукса! Не-ле-чи-мо. Това означава, че мама ще се влошава от месец на месец, а след няколко години няма да може да ходи. –

Той вдигна глава, а в очите му блестяха сълзи. – Ще страда ужасно.
- Съжалявам, Сами.
- Лукса, ако се моля на Господ, ако много Му се моля, ще ме чуе ли?
Ангелчето сведе поглед и не отговори нищо.
- Кажи ми! – настоя той. – Мама е добра жена. Грижи се съвсем сама за мен. Тя не заслужава това да й се случва! Защо Бог го позволява? Защо?

- Сами – въздъхна Лукса – ти познаваш единствено собствената си природа, затова приписваш на Господ човешки качества. За Него всички човеци са еднакви. Ти си възпитан да вярваш, че Господ режисира живота на хората, а ако някой сбърка репликата или ролята си, му се отнема нещо. Господ не е нито жесток, нито милостив. Той не се меси в делата ви. Той дал ви е живот и е оставил съдбата ви в собствените ви ръце.

- По думите ти излиза, че мама е отговорна за болестта си – наежи се Сами.
- Ни най-малко! Всеки би могъл да е на мястото на майка ти – това, което ти би нарекъл лош късмет. Отказваш да признаеш, че нямаш никаква власт над случайността. Това те кара да се чувстваш съвсем безсилен да помогнеш на майка си и затова търсиш вина и причина. Тъжен си, защото тя е специална и единствена за теб, защото именно тя ти пече любим сладкиш в свободния си ден, защото именно тя ти помага в труден момент. Тъжен си, защото е твоята майка, ти я обичаш, а тя е болна. Не можеш да го промениш, затова трябва да го приемеш и да не се измъчваш повече.

- Лесно ти е на теб да го кажеш! Няма как да ме разбереш – нали Господ е направил вас ангелите неподвластни на смъртта и болестите!

Лукса така се шокира от думите му, че загуби дар слово.
- Сами – каза тя накрая, а гласът й трепереше. – Но на вас Господ вече ви е дарил безсмъртие! Вие хората се прераждате безкрайно и всеки път започвате новия си живот забравили скърбите и болките си. Вие имате всичко онова, за което ние, ангелите, бленуваме.

- Прераждаме ли се? – слиса се Сами на свой ред.
- Децата – обясни ангелчето.
- Децата? Какви ги говориш?
Лукса хвърли изпитателен поглед на приятеля си, а той изглеждаше объркан. Тя въздъхна.

- Пред очите ти е, а не го виждаш. Колко блажен е мига, в който всичко за теб е ново. Повторена стотици пъти, болката се натрупва в теб. Почувствана стотици пъти, радостта спира да те вълнува. Има нужда да забравиш и да започнеш отначало. Такъв е законът на Вселената: нещо остава и нещо си отива. Затова Господ дал на всички живи същества децата. Всеки човек отделя зрънце от себе си, зрънце, което пораства и го претворява. В огледалото, Сами, ти виждаш собственото си лице. Но аз знам за снимката на баща ти до стария сандък с книгите му. Имаш неговата накривена усмивка. Имаш и очите на майка си, нейните високи скули, гъстата й коса. Ти си новото начало на майка си, Сами. Ти си нейното безсмъртие.

- Един ден тя ще си отиде и нея няма да я има. Ти ще скърбиш, но докато дойде този ден, тя ще те е научила на всичко, което си струва да знаеш. Да ходиш, да говориш, да четеш, да пишеш, дори да сгъваш салфетки за гостенките си – усмихна се Лукса. – Да познаваш дома си и да го обичаш. Майка ти би дала всичко, за да те предпази да не повториш грешките й. Ти, разбира се, не пазиш спомените й и вероятно ще ги повториш. Ала може би ти ще имаш друг късмет в живота. Ще избереш различна професия, ще живееш в по-голям дом и няма да боледуваш от нейната болест. А един ден твоите собствени деца ще имат твоите очи и усмивка и ти ще живееш завинаги през тях. Такъв е законът на Вселената. Нещо си отива. Нещо остава.

Самюел се опитваше да събере мислите си, но новината за болестта на Мисти и разсъжденията на ангелчето започваха да му идват в повече. Сълзи отново напираха в очите му.

- Разбирам какво ми казваш. И въпреки че го разбирам, не е утеха. Когато се прибера днес у дома, мама ще е все така болна и ще става все по-зле.
- Чуй ме – рече ангелчето много сериозно. – Болестта на майка ти не е твой избор, но как ще живееш с нея е. Това знание ще те съсипе единствено, ако ти му позволиш.

Сами бавно кимна с глава.
- Няма - каза той твърдо и изтри сълзите си. – Няма да му позволя.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Публикувано от Administrator на 05.09.2012 @ 18:21:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Milvushina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 32321
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Паднала от небето (8)" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Паднала от небето (8)
от zebaitel на 05.09.2012 @ 20:17:45
(Профил | Изпрати бележка)
Децата! Рядко се замисляме, че те са нашето спасение! Все виним Господ за несполуките си! Ненатрапчива философия поставяш в устата на ангелчето, Милена и някак всичко става ясно и чисто! Поздрави!


Re: Паднала от небето (8)
от secret_rose на 05.09.2012 @ 20:36:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ще чакам нататък...


Re: Паднала от небето (8)
от anonimapokrifoff на 12.09.2012 @ 13:02:03
(Профил | Изпрати бележка)
За малко да пропусна тази глава. Чакам продължението!


Re: Паднала от небето (8)
от suleimo на 05.02.2014 @ 10:57:29
(Профил | Изпрати бележка)
И мъдро и тъжно! Каква тежест за крехките детски рамене!