автор: sradev

На страха очите са големи, казват тези, които не са срещали Големият Страх.

А моята баба разказваше, как нейната прабаба и е казвала, че прапрабаба и е чула, че някаква баба видяла една баба летяща, която се смяла. Тази летяща баба един ден се запознала с магьосника що всички книги бил написал и нито една не бил прочел. А в една от книгите писало, че една баба прочела приказка за фея Рея.
Фея Рея по небето се рее, крилато пърха и слънчев прашец грее. Носи коса голяма колкото овца, облаците коси да не са боси. Облаците плачат, дъжд от тях вали, после се пръсват като орли. Тогава Рея печен прашец сее, всичко цъфти и се грее.
А по земята тропал с краката Голям Страх без очи, що плашел децата. Имал хиляди зъби и всичките железни, камък и дърво ял и тумбака му растял, а навсякъде се врял. Всички се бояли от този Страх, който не яде пердах.
Но феята Рея, както по небето летяла, с косата му окосила краката. Страха се уплашил, в дупка се сврял не тропа по земята, дори не шуми в тревата.
Ако случайно похлопа, не се стряскай, а речи "Аз в небето се рея" и ще долети фея да му подкоси краката да не тропа по тревата.