Притеглят погледа ми ято чайки и гарвани-
чистачите на плажа
и Господ стои над тях и с умиление ги гледа, навярно.
Пристъпват важно,
заети с онова, което вършат-
уборка на човешките боклуци...
А нещо странно се прекършва
в мен човека- върха на еволюцията.
Забивам колене и лакти в пясъка
смалена, без теб, до зрънце.
Брегът край мен кънти от птичи крясък.
Чакам слънцето
да ме стопи и разпилее вятъра
като глухарче.
Но искам да си взема мига от лятото,
преди да го похарча.
Мига, във който разбрах, че
избор има,
когато видях света край мен през
птичите зеници.
Намират ново лято птиците
през зимата
и аз избрах- от утре
ще съм птица.