автор: yotovava

Защо пък да си няма празник
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,

картоф и чушка, патладжан,
нарежеш малко мерудийка,
и ето ти в един казан
завира чудна шаренийка!

А пък чорбарят със черпака
усърдно бърка, да е вкусно.
Ех, как е лесно с тая бака
за всеки края да отпусне,

усърдно да посръбне с хлебец
и с люта чушка за загрявка.
И да духа супата, че зер
езика си да не попари.

По-отпосле и на сит търбух
да му удари мощна дрямка –
и възтежко тяло, мозък, дух
да опне под дебела сянка.

Така приспано множеството
минува делници безделни.
Край нас търкаля се животът –
пропукана и празна делва.