Весо ме навива за някакъв купон. Било много яко, щели сме да заковем по нещо и аз се съгласявам. Петък е, защо не?...
Входът е свободен, вратите – широко разтворени.
Влизаме, но обстановката ме тресва по главата. Полубоядисани стени, олющени мебели, изобщо апартаментът е катакомба. Музиката – глуха, светлината – слаба. Гостите пият с бурканчета от горчица, но купонът тече и всички се забавляват – шумно е.
Сядам в ъгъла, но от буркан не мога да пия.
Отварям бутилката, която сме донесли с Весо и удрям няколко глътки направо от шишето. Нужна ми е доза алкохол, за да остана тук и да закова нещо.
Да наблюдаваш света от своя ъгъл, без да познаваш никого, е интересно. Гадаеш езика на тялото. Телата се търсят, телата се докосват. За пръв път виждам толкова неприкрити инстинкти по дивани и фотьойли.
Център на внимание е една не особено красива и шумна дама. Не чувам какво говори, но долавям интонацията на флирта. Мъжете са наострили телата си към нея. Пресягат се един през друг. Докосват я... Красив глас. Някой я отвежда.
Сигурно за това говори Весо. Прилича малко на суинг клуб.
Естествено има и други жени...
Бау! Намерих красавицата. Седи самотна и скучае точно срещу мен в другия ъгъл на стаята. Измъквам се от убежището си и отивам при нея:
- Здравей! Аз съм Антон. Тони – забивам думите си и тялото си директно. –Ти коя си, принцесо?
- Принцеса? – тя ми подава ръка, после вдига очи и ме поглежда.
Изтръпвам целия, краката ми се подкосяват и хиляди гадости плъзват нагоре по тялото ми – сляпа е.
- Ти ме виждаш?...
- Да...
- Не се страхувай. Никой няма да разбере. Тук всички са слепи.
- Аз... такова.
- Шшшшшт... Затвори очи и ме обичай като сляп.
- Не мога, сори... Но ще опитам като зрящ – окопитвам се аз. – Хубави крака. В колко отварят?...