автор: Liliya

Отново те сънувам подобен на роса
- така прозрачно нежен, така красиво тих,
как сбъдваш с усмивка безкрайни чудеса,
така неописуем и в най-изящен стих.

Пред тебе аз замлъквам – сълзичка на луна.
Бледнеят върху мен ръцете ти от вятър,
гласът ти от седеф пробужда в мен една
влюбена тъга сред сънния ми театър.

И въпреки, че аз, съзнавам, че насън
илюзията мами копнеещите мисли,
съгласна съм, било и само в моя ум,
за мъничко да пия от капките ти чисти.