Когато дойде време да умра,
на колене да лазя- ще долазя до морето.
В душа на раковина ще се побера-
да съм по-близо до сърцето му.
Когато дойде време да умра,
морето ще е моето обятие,
вълната ще е белият саван,
звездите ще висят като разпятие.
Когато дойде време да умра
ще свири реквиема си прибоят,
в гласа и цитрите на вятъра побрал
и дивата стихия и покоя...
Когато дойде време да умра,
русалки ще ме следват по вълните
и впримчена в безгрижната игра,
ще ми хареса дългото ми скитане.