Той е безсмъртен, той е българският Дух
и бди над България, през вековете.
Помни похода, Онгъла и Аспарух,
Безмилостно мачкаше той враговете...
Наложи се Борис, да изтреби стар род
за да приеме религията нова...
А да го има вечно нашият Народ –
Двама братя и писмо, за нашто слово !
Паднахме под турско робство, за векове...
Но Възрожденци будеха Народа !
Люлееха обесените ветрове...
Насилваха моми, пред майки, на пода !
На Шипка грейна кървава Своободата,
Хиляди братушки загинаха в бой...
Подем, Съединение, кръв по земята.
Страната правеше завой, подир завой.
Войни, бедност и мъка, борби и рани,
Фашизъм, кафява чума, стрелби, мечти.
За Свободата загинаха партизани...
На фронта падаха...Изгряваха звезди !
После дълъг период на труд, мир и...
Социализъм, диктатура, петилетки.
Строихме пътища, заводи, язовири.
България блесна ! Но имаше клетки...
Дойде „Демокрация” и див Капитал,
„Влязохме” в Европа, но сме най- крадливи.
За съда „Не личи” - Кой, колко е крал ?
Не чакай добро от политици – уродливи !
С ръце нека плеснем и да се прегърнем,
Сънародници скъпи, мили и добри !
Нека в бъдеще нещата преобърнем.
България, по – ясно от слънце, да блести !
Българи по света, да се обединим !
Да погледнем света с друго лице.
Една нова България да изградим !
Заедно, в радост, тъга, лято и зима...
Ако остане и едно туптящо сърце -
България е жива, още я има !