Веднъж гласчето ти дочух
почти отчетливо и ясно...
Един безкрайно Малък Мук,
очакващ в мене да порасне.
Искрица в хладния ми дъх,
търпиш ме бодро, по хлапашки –
нахлузил чехли с остър връх
и грабнал някаква тояжка.
Какво създание си ти?!
От друго време, друго място...
Във този свят не се лети,
не са заровени богатства.
Голямата глава поклащаш,
събуваш чехлите с несрета
и с дървената си тояжка
посочваш плахо към сърцето.
Но нямам време, Малък Мук,
и може би ще е напразно
да ровя там, когато тук -
в света - държа да се доказвам.
Препуска всичко. Устремен
преследвам цели и стремежи.
Не мога да те нося в мен –
мъник си, но си много тежък.
Веднъж гласчето ти дочух
почти отчетливо и ясно...
Един безкрайно Малък Мук,
нечакащ в мене да порасне.