И даже да живея,като скот
във мен ще има жажда за живот.
Ще мисля аз за утрешния ден-
дали ще има работа за мен.
Дали децата ще са още тук.
Ще чакам звънка песен,топъл звук...
Ще чакам радости,ще чакам скръб.
Ще спя в легло,ще спя дори на ръб.
Ще чакам аз и внук да се роди.
Ръка ще искам мост да изгради.
И крачките докрая ще броя,
и моя къща ще си построя-
жената в нея да направи дом.
За бурята ще бъда вълнолом.
За сушата ще бъда топъл дъжд
и най-добрия-за жената-мъж.
Ще срещам и изпращам всеки ден
богат душевно,даже променен.
Ще срещам все добрия си сезон-
за радост има в туй голям резон.
И ще напиша най-добрия стих
със формата на живия триптих.
Ще го живея тоз живот със стръв
и ще го браня с всяка капка кръв.
И Ако в рая не е моят дом,
сърдит ще вляза в него аз чрез взлом.