автор: glishev

Verse indeterminate Saxon


[Аз] неведнъж съм слушал / за оня край прекрасен,
дето се простира[л] / там някъде на изток.
Навсякъде го знаят / из Средната земя.
Страна далечна туй е, / за люде недостъпна,
затворена за живи, / а за мъже-злотворци 5
по волята на Бога / навеки запретена.
Брегът назад отстъпва / във заливи богати [благати?],
що ги гали повей [що повеят ги гали?] / пречист от небесата.
И дивно сътворен е / тоз остров непристъпен
от гордия и вечен / Всевишен Бог-създател. 10
А там под свода ясен / пред духове блажени
разтварят се безбройни / двери благодатни.
И небесата гледат / прекрасни равнини,
гори зелени също: / ни сняг, ни дъжд там има,
и нито дъх смразяващ, / ни лятна жар жестока; 15
там нивга град не пада, / страната лед не хваща,
и суша смърт не носи, / и вятър с нож не реже.
И зной и пек там няма, / и нито зимни хали
тоз край свирепо мъчат. / Че там покой е вечен,
във чистата и светла / на радости обител. 20
Там всеки злак във цвят е; / усои няма тесни
и урви страховити; / и остри скални зъби
небето там не ръфат / тъй, както тук при нас е.
Там хребети, чукари / и пещери дълбоки,
и ридове безплодни / страната не грозят; 25
и пропасти там няма. / А равнина прекрасна
под облаци лежи, / потънала във цвят.
И мъдреци разказват / във писаните книги
със думи необорни, / че тая област светла
високо над света ни / издига вечна твърд 30
с дванайсет цели мери / над планините земни.

Върховете остават / под острова тих.
До свода висок / той стига звездите.
Слънце се спуска / между дървесата
във горите гъсти, / с плодове богати. 35
Цветове блестят, / листа зеленеят;
по воля Господня /те нивга не падат.
И зиме, и лете, / в леса са обилни
плодове чудесни / Никога не вехне
лист под небосклона. / Огън довека 40
не ще там да пламне, / чак дорде светът
към промяна тръгне. / Когато Потопът
земята удави / с порои жестоки,
той всичко заля, / но тоз остров чуден
пожалиха вълните; / водите не нахлуха. 45
Свирепият прилив / изобщо не стигна
щастливия край, / че Божия милост
брега там закриля / чак дотогава –
когато отвори / Господният Съд
гробове човешки. 50 a
И във тази страна 50 b
няма мъст и ненавист, / нито завист и злоба,
нито старост и смърт, / ни тъга и несрета,
нито напасти много, / нито грях и раздор,
нито мъка несносна, / нито скръб безутешна,
нито глад всекидневен, / нито бедност беззъба, 55
нито жал и сълзи, / нито рани без лек,
ни жестокост и лудост. / Там и снежните вихри
не налитат свирепо, / нито хапе студът
с вледенените зъби / изтерзаните люде.
Ни слана, нито мраз / не попарват тревите, 60
нито суша гори ги, / ни порои ги влачат,
нито вятър ги вдига. / Там водите струят
на потоци искрящи / и спокойно се леят.
Брегове си опират / във горите зелени,
величаво текат / край леса неумиращ. 65
И веднъж всеки месец / от извор подземен
по-мощно избликва / прохладната влага,
водите прозрачни; / Господня повеля!
Дванадесет пъти / в годината там
страната прочута / добре напояват 70
реките й бистри; /горите пресичат.

Есен там не познават / дървесата красиви
под свещения свод / на небето огромно.
Плодове по земята / отвисоко не падат.
Все на клоните те, / скъпоценности същи,
тегнат; бреме достойно / за чудесни дървета. 75
Сладък, зрял и красив е / тоз товар благороден.
И го винаги има, / за наслада и радост.
Сред полята там още / и лес по-прославен,
зелен и прекрасен, / Господ-Бог засадил е:
гора несравнима / и вечно цъфтяща, 80
потънала в чудни / зракове небесни.
Свят дъх я обвива. Туй царство блажено
обгръща го милост; / чак докрай ще го има –
Господ дордето / света не разбие.


Превод по новоанглийския вариант на Дъглас Килингс и староанглийския анонимен оригинал
-----------------------------------------------------------------
Б. пр. “Блажената земя” е първата, най-прочута и често самостоятелно публикувана част от поемата “Фениксът”, включена в Екситърската книга (Ex. B., 55b-56a). Блажената земя е родина на чистата птица феникс. В поемата има много отгласи от латинската християнска поема на Лактанций “De ave Phoenice” (ІV в.). Това е може би единственият пример в старата англосаксонска литература за идиличен пейзаж. Обикновено природните картини в англосаксонската традиция са мрачни и изобразяват враждебна среда. Дори и тук авторът е наблегнал на негативното изброяване на всички ужаси, които липсват в Блажената земя, защото те са му по-привичен материал.