Отишъл един човек при известен Дервиш с молба да му разясни четирите нива на духовното израстване.
Запитал го:
- Какво означават четирите двери?
1 – Шерият,
2 – Тарикат,
3 – Марифет
и
4 – Хакикат.
В това време в градината на дервиша имало четирима ученика, седнали по турски, навели глави над молитвените си занимания. Дервишът се усмихнал и казал на човека:
- Ще ти кажа, но първо искам да свършиш нещо за мен.
- Добре, съгласен съм. – отвърнал човекът – казвай.
- Иди при учениците ми. Един по един ги доближи и им удари по един шамар зад врата.
- Как тъй? Защо да ги удрям! – изумил се човекът.
- Иди, иди, няма страшно. Направи това за мен и после ела, за да ти разкрия значението на четирите свещени двери.
Зачудил се човекът, но ще не ще – любопитство го измъчвало, или нужда, а може и копнеж, затова тръгнал към учениците. Спрял се при първия и го пернал зад врата. Ученикът скочил и също го ударил.
„Охо – стреснал се човекът – ако всички ме ударят по веднъж така, няма да доживея да чуя великата Тайна”... Но доближил до втория ученик и ударил и него зад врата. Вторият ученик скочил, вдигнал ръка да го удари, но тя застинала във въздуха. Без да докосне нападателя си, седнал на земята и продължил с молитвите.
„Хм – рекъл си човекът – това мина по-добре. Да видим нататък, може и да оцелея.”
Доближил до третият ученик и го пернал силно зад врата. Третият ученик вдигнал разсеяно очи да види от къде е дошъл удара, погледнал към човека с тъга и отново се замолил.
Вече съвсем изненадан и заинтригуван, човекът приближил до четвъртият ученик и го ударил много силно. Но не последвала никаква реакция. Четвъртият ученик сякаш изобщо не усетил удара.
Зачудил се човекът, но вече бил изпълнил задачата си и се завтекъл към Дервиша за обещания отговор.
А Дервишът му се усмихнал и казал:
- Нима не получи своите отговори, човече? Шерият – това бе първият ученик. Той още отвръща на удара с удар. Тарикат – Посяга да удари но разбира колко е ненужно, и се отказва. Марифет – добил е знанието, че добро и зло са едно и просто регистрира къде са по-изявени преди да се изравнят, затова те погледна, да види кой си, с този дар. И Хакикат... – за него вече добро и зло няма; не реагира, защото знае, че всеки на тази земя върши своята работа.
_______________________________________________________
*
Притчата вчера ми разказа един Дервиш, а въпросите зададох аз. Ударите дойдоха от Хакиката. (:
Преводът на четирите врати на български език е:
1. Шерият – път, начин, метод – човешки. Начин да изживяваш вярата според себе си.
2. Тарикат – иде от Тарика – всеки един от пътищата, водещи към Всевишния, към истинския създател. За който все още се нуждае от път, посока – избраният вече път се нарича Тарика/т.
3. Марифет – майсторство, талант, сръчност, изобретателност. Когато си докоснат до Познанието но имаш нужда от насока.
4. Хакикат – същност, истина, оригинал. С нито сянка от друго.
(Понякога при преводите се получават малки неточности, заради липсата на аналог в другия език или недостатъчното знание на преводача. Моля, простете ми грешките, ако в погледа ви се появят такива...)