автор: rajsun

Безлюдно бе полето. Сухо. Прашно.
Ни пиле, ни спасителната ръж.
Прогърмя. То Господ се окашля.
Сега остава и да плювне дъжд.

Сега остава светлото да склопи.
Да ни покаже: там какво ще е!
Студени капки. А сърцата – топли.
От милиарди – само тези две.

А докато – ах, докато изстинат,
ще има кал да газим и трънак.
Години бяха. И ще са. Години.
Две капки светлина. И мрак. И мрак.