автор: Waljo

Човек вярва, следва път предначертан,
нарамил тежка, дневна олелия ...
Не раница, носи кръста си скован,
според Карма и Божа орисия !

Човек първо трябва, да се примири
и непростимото, да може да прости !
Достойно земният си път да извърви
и към Бог духът му ще се извиси...

Човек идва сам, не сам избира.
Тъй е и ще бъде през вековете...
Греши, обича, страда и разбира,
различно силата на враговете.

Човек се ражда гол и гол умира...
Не взема нищо от земни благини !
Накрая свършва, Бог си го прибира
за да го съди или да му прости !

Човече, знай, тленна е плътта .
Но вярвай, възвиси своята душа.
Следвай път на Истината, Любовта,
че Ти не напразно бил си на света !