Летяла съм преди...
"на самолетче".
Издигаха ме силните ръце на татко -
нагоре, нависоко и крилете ми
най-инстинктивно се разтваряха
и махаха магически-безгрижно,
разпорваха пространства и закони
за гравитация. Летях, издигах се
към детските си небосклони.
Отдавна вече по корем се влача
по бойните полета на живота.
И някой път ми иде да заплача
по спомена за малките си полети...
И някой път ми иде да се вдигна
съвсем сама, напук на вси науки,
да плесна със крилете си и мигом
да се изгубя надалеч от скуката.