автор: verysmallanimal

Живея в запотеното стъкло на влаков прозорец.
Навън е тъмно и колчем погледна виждам единствено отражението си – отпечатък от детско носле и пет малки пръстчета. Не виждам детето, усещам само топлия му дъх. Или е слязло на някоя гара, или детето – това съм аз. Колелата равномерно почукват по релсите, съненият кондуктор се обляга на прозореца и долепва нос до стъклото. И така, вече сме двама и докато вътре е топло, а вън – студено, ще имам компания. Кондукторът е обиколил света с този влак и ще ми разказва за местата, през които минаваме. А когато съмне аз ще махам за поздрав с моите пръсти-отпечатъци на тези, които живеят в стъклата на влаковете, с които се разминаваме.
И кой знае, може да видя детето, залепило нос на някой прозорец.