автор: zaltia

В жълто черна съм, раирана премяна,
все сърдита съм, и никога не съм засмяна.
Обикалям аз дърветата, полянките с цветята,
роднини сме, но не давам мед като пчелата.

Разсърдят ли ме, жиля без да спирам,
с жилото си остро, даже дрехите пробивам.
И знам, досетихте се вече вий деца,
че аз съм малката, но страшно жилеща ОСА.